Доц. Александър Райнов е специалист по оториноларингология и ръководи отделението по УНГ в катедрата по хирургични болести на Университетска болница „Лозенец” към Медицински факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски”. Доц. Райнов завършва медицина в Медицинския университет в София с отличие и Хипократов златен медал през 1996 г. Специализира оториноларингология към УНГ
катедрата на МУ-София, МБАЛ “Царица Йоанна”, а от 2001 до 2003 г. е на стаж към катедрата по отоларингология в Университета Аджу, Сувон, Южна Корея. През 2004 г. специализира оперативно овладяване на травмите на лицевия скелет и базата на черепа, Бад Райхенхал, Германия.
За имуностимулаторите този сезон,за коварния синузит и разликата между спешно
състояние и оплаквания с отложена спешност, както и за бутиковото здравеопазване и агресията срещу медиците, доц. Райнов говори пред Puls.bg.
– Каква е ролята на имуностимуланторите и хранителните добавки в профилактиката на УНГ заболяванията?
Трябва първо да разграничим очаквания ефект от определен препарат и това, което е заложено в маркетинговата му стратегия. Когато има търсене, веднага се появява и предлагане, а когато имаме грипна епидемия рекламите на противовирусни препарати изобилстват. Имуностимулатори могат да се използват всякакви – подсилването на неспецифичните защитни сили на организма обаче е процес, който е индивидуален. Но, ако трябва да говорим за лечение на грип, има само два антивирусни препарата на пазара, които имат 100% ефективност, и то само в първите 24 до 48 часа от появата на първите симптоми на вирусната инфекция, като само те имат категоричен противовирусен ефект.
– Обичайни за сезона са синузитите – с какво се характеризира състоянието?
Обикновено през есенно-зимния сезон синузитите зачестяват. Но, когато говорим за тях, трябва да отбележим, че те не се появяват веднага след началото на инфекцията. За развитието на синузит е необходим определен интервал от време, през който в резултат на затрудненото носно дишане и блокиране на дренажа на синусите се създават условия за наслагване на бактериална инфекция. Най-честите причинители са: стрептококус невмоние, мораксела катаралис и хемофилус инфлуенце – наричаме ги на шега „Светата троица“ в отоларингологичната практика. Тези микроорганизми причиняват развитието на гноен възпалителен процес, който може да засегне не само максиларните синуси, но също и етимоидалните и фронталните синуси. По-рядко е засягането на сфеноидалния синус.
– Много хора казват: Имам запушен нос, висока температура, главоболие – имам ли синузит?
Това най-често не е синузит. Заболяването не се характеризира с високи стойности на температурата, обикновено запушването на носа и главоболието, което се засилва при кашлица, навеждане, затичване или качване по стълбите са по-показателни симптоми, които могат да насочат лекаря към диагнозата синузит. Много често у нас за доказване на синузит се използва рентгеновата снимка, което не е практика в световните отоларингологични общества. Там се използва далеч по-безопасната ехография на синуса. Често пациенти споделят, че са пили пет дни антибиотик и след това синузита отново се е върнал – искам да обърна специално внимание, че минималната продължителност на антибиотичната терапия за лечение на остър гноен синузит е между 10 и 14 дни, но не по-малко от 10 дни.
– Опашките пред спешния кабинет в болница ИСУЛ са ежедневие. Там се редуват деца с упорита кашлица, през силни болки в ухото и спешни травми. Напрежението е голямо, бихте ли казали кога едно УНГ състояние е наистина спешно?
За всеки родител болката в ухото, когато детето пропищява в късните вечерни или ранните сутрешни часове, е тревожна. Но това не е спешно състояние – от гледна точка на медицинския стандарт и специалността отоларингология има няколко големи групи спешни заболявания, които са обект на спешна помощ в спешните кабинети. Такива са например кървенето от горните дихателни пътища, задухът – независимо от неговото естество – било то заради попадане на чуждо тяло в белия дроб, алергична или възпалителна реакция (например при деца до 3-4- годишна възраст, при които често се среща лаещата кашлица, т.нар. субхордален ларингит). Спешно състояние е и попадането на чуждо тяло в хранопровода. Травмата в областта на главата и шията също е спешно състояние, като особено в шията може да доведе до появата на остър задух. При травмите на лицевия скелет едно спешно състояние се разминава с общото схващане – например счупването на носните кости е спешност, с която ние УНГ специалистите се справяме на момента, но по медицински стандарт тя се води състояние с отложена спешност и счупеният нос може да бъде наместен в рамките на 72 часа след травматичният инцидент. По друг начин стоят нещата с фрактурата на горна и долна челюст, орбита или зигоматична кост, които са обект на спешност от специалността лицево-челюстна хирургия. При туморните заболявания също може да настъпи задух, но той не е остър – обикновено е резултат от бавно прогресиращ процес, който в един момент става остър и чак тогава пациентите търсят по спешност УНГ специалист. За съжаление, независимо, че по документи в София съществуват няколко спешни кабинета, реално единствения ефективно работещ кабинет е този в болница „Царица Йоанна“ ИСУЛ. Затова и голяма част от пациентите, които минават през него са в графата „не спешна, а неотложна помощ“. Има нерядко случаи, в които пациенти се обръщат за помощ към кабинета, защото са заети, работещи родители, които не успяват да потърсят специалист за своето дете през деня. Това не намалява значимостта на заболяването, но категорично не е спешно. И в един момент се концентрира голям човекопоток, което в светлината и на грипната епидемия е потенциален рисков фактор за разпространение на инфекцията.
– Какво бихте посъветвали пациентите?
Когато се появи болка в ухото при дете например, по-удачно е родителите да дадат някакъв противовъзпалителен обезболяващ препарат и да затоплят ухото с източник на приятна локална топлина – това може да бъде електрическа възглавница, затоплени с ютия кърпи, увита в кърпа плоска бутилка пълна с топла вода, което ще облекчи болката и ще направи едно привидно спешно състояние по-поносимо. Така на следващия ден от планов порядък детето може да бъде насочено от личния лекар, ако той не се справи, към специалист от районната поликлиника или в краен случай – към някоя университетска болница, която се води вече болница от трето (най-високо) ниво на компетентност. Там би трябвало да се насочват тези случаи, с които другите лекари не могат да се справят.
Един булозен отит, който най-често е усложнение на грипни и парагрипни вируси и се характеризира със силна болка, и понякога с изтичане на кръвенист секрет от ухото, за пациента това е силно алармиращ симптом, при което търсят спешна помощ, без това да е спешно състояние. Разбира се, колегите от спешния кабинет са изключително коректни и не биха върнали никого, но ако състоянието не е спешно, пациентът може да бъде накаран да
заплати прегледа, както и ако има други по-спешни случаи да се наложи да изчака по-дълго.
– Често подобни казуси завършват с агресия?
Истината е, че не всички болници са в състояние да осигурят достатъчно квалифициран, специализиран медицински персонал, който да поеме такъв тип патология. Затова и напрежението расте.
– Притеснени родители пред кабинета винаги ще има, но кога хората в активна възраст се оказват повече от настоятелни?
Обикновено те идват на преглед когато вече едно състояние след продължителен период от време е достигнало до по-сериозна фаза на усложнение. Често са правили опит да се лекуват в домашни условия или след съвет от личен лекар, най-често по телефона. След като минат няколко дни и състоянието започне да прогресира се озовават пред спешния УНГ кабинет. Не знам в нашата страна дали е въпрос на недостиг на информация, лоша медицинска култура или липса на подходяща организация, но тези несъвършенства в системата водят до претоварване на колегите в кабинета и излишно напрежение. Смятам, че в България по-скоро имаме бутиково здравеопазване – всеки човек би могъл, без да чака продължителен период от време, да има лесен и много облекчен достъп до специалист. Имам пациенти от Англия и Германия, които си запазват час дистанционно, взимат чартърен полет, преглеждат се в България и на същия ден отпътуват обратно. Излиза им по-евтино и по-бързо, отколкото да чакат да се срещнат със специалист там, където живеят. По време на моите престои в Германия и Южна Корея – където правих двугодишната си докторантура, никъде не съм видял по някакъв начин пациентите да проявяват нетърпение или агресивност към медицинският персонал. Те знаят, че когато отидеш на лекар трябва да изчакаш. Например средната продължителност за достъп до специалист по здравна каса във Великобритания е между 3 и 6 месеца. Така, че да достигнеш бързо до висококвалифициран специалист е лукс, който не всяка здравна система може да си позволи. Имали сме парадоксални случаи на агресия – лекари от спешния кабинет са извършвали граждански арести на буйстващи хора, които на следващия ден са пуснати от органите на реда и няма никакви последствия за тях. Това са недопустими случаи, въпреки че законодателството е предвидило санкции.
ИЗТОЧНИК : Puls.bg